3 мар. 2008 г., 19:10

Безнадежност

1.2K 0 3
Поглеждам през прозореца - вали.
Поглеждам във очите ти - и там вали.
Но ти не виждаш, че и моята душа скърби.
Защо отново ти ме нарани?!
Ако можех, щях да те забравя,
да убия образа ти,
който ме преследва безпощадно...
Иска ми се да съм снежинка като тях -
животът ми би бил различен.
Да, прав си, щеше да е кратък,
но изпъстрен с красота и танци...
А! Виж! Май вали... и болката в душата ми
остава да тежи;
но аз танцувам,
защото съм снежинка бяла -
разтапяща се във дланта ти...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Латифа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...