Прокопи (Пламен Рашков)
49 186
3 авг. 2008 г., 19:28

Безоблачно отчаяние 

  Поэзия
701 0 19

Пурпурен е залезът, вълшебен!...

Разгневеното светило си отива.

Вятърът се скита, вече непотребен,

парусът ми в спомените се разбива.

 

Тихо звездната лавина пада,

изпреварена от синева дълбока.

Вечно бездната във мене страда,

че съдбата е така жестока.

 

Пълната луна без свян наднича,

няма облак, голотата да прикрие.

Някои тя учи да обичат,

в мене стари болки ще разкрие.

 

Електрическа вълна града залива,

победен е устрема на мрака.

Вяра и любов  в едно се сливат,

а надеждата на спирката все чака...

         

© Пламен Рашков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??