Прокопи (Пламен Рашков)
49 186
Aug 3, 2008, 7:28 PM

Безоблачно отчаяние 

  Poetry
700 0 19

Пурпурен е залезът, вълшебен!...

Разгневеното светило си отива.

Вятърът се скита, вече непотребен,

парусът ми в спомените се разбива.

 

Тихо звездната лавина пада,

изпреварена от синева дълбока.

Вечно бездната във мене страда,

че съдбата е така жестока.

 

Пълната луна без свян наднича,

няма облак, голотата да прикрие.

Някои тя учи да обичат,

в мене стари болки ще разкрие.

 

Електрическа вълна града залива,

победен е устрема на мрака.

Вяра и любов  в едно се сливат,

а надеждата на спирката все чака...

         

© Пламен Рашков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??