9 янв. 2021 г., 09:14

Безплътна

471 1 3

Тръгвам си..

Така е редно…

 

След всички измълчани дни

и крещящи в самотност нощи…

След всичките измислени вини

и недадените им неискани прошки…

 

Те викам без глас… За последно…

вдигни очи и ме виж.

Вътре в мен погледни…

Там някъде още кървиш…

Там някъде още боли…

 

След всички демони и черни ями,

след всички бъдещи дни,

в миналото оковани…

След всички мъртвородени мечти

си тръгвам

безплътна…

свободна от рани!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти отново, Иване, за разбирането, че душата ни е временно в този си дом-тяло и понякога и тежат грешките му... Много ми хареса стихотворния ти отговор и се радвам, че съм го провокирала.
  • Да. Повечето рани са лечими.
  • Стихът ти навежда на много размисли... Поздравления!
    * * *
    Душата
    Не и е лесно на душата...
    Но как да ни каже горката,
    че много ни много обича...
    Опитва в ума да наднича...

    Но той я не чува, нарежда...
    и тялото често подвежда...

    Накрая си тръгва свободна,
    но не на ума ни покорна...
    Да търси при Бога подслон
    в далечния син небосклон!

    11,28 ч., 9 януари 2021

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...