9.01.2021 г., 9:14

Безплътна

475 1 3

Тръгвам си..

Така е редно…

 

След всички измълчани дни

и крещящи в самотност нощи…

След всичките измислени вини

и недадените им неискани прошки…

 

Те викам без глас… За последно…

вдигни очи и ме виж.

Вътре в мен погледни…

Там някъде още кървиш…

Там някъде още боли…

 

След всички демони и черни ями,

след всички бъдещи дни,

в миналото оковани…

След всички мъртвородени мечти

си тръгвам

безплътна…

свободна от рани!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Стойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти отново, Иване, за разбирането, че душата ни е временно в този си дом-тяло и понякога и тежат грешките му... Много ми хареса стихотворния ти отговор и се радвам, че съм го провокирала.
  • Да. Повечето рани са лечими.
  • Стихът ти навежда на много размисли... Поздравления!
    * * *
    Душата
    Не и е лесно на душата...
    Но как да ни каже горката,
    че много ни много обича...
    Опитва в ума да наднича...

    Но той я не чува, нарежда...
    и тялото често подвежда...

    Накрая си тръгва свободна,
    но не на ума ни покорна...
    Да търси при Бога подслон
    в далечния син небосклон!

    11,28 ч., 9 януари 2021

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...