9.01.2021 г., 9:14

Безплътна

473 1 3

Тръгвам си..

Така е редно…

 

След всички измълчани дни

и крещящи в самотност нощи…

След всичките измислени вини

и недадените им неискани прошки…

 

Те викам без глас… За последно…

вдигни очи и ме виж.

Вътре в мен погледни…

Там някъде още кървиш…

Там някъде още боли…

 

След всички демони и черни ями,

след всички бъдещи дни,

в миналото оковани…

След всички мъртвородени мечти

си тръгвам

безплътна…

свободна от рани!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Стойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти отново, Иване, за разбирането, че душата ни е временно в този си дом-тяло и понякога и тежат грешките му... Много ми хареса стихотворния ти отговор и се радвам, че съм го провокирала.
  • Да. Повечето рани са лечими.
  • Стихът ти навежда на много размисли... Поздравления!
    * * *
    Душата
    Не и е лесно на душата...
    Но как да ни каже горката,
    че много ни много обича...
    Опитва в ума да наднича...

    Но той я не чува, нарежда...
    и тялото често подвежда...

    Накрая си тръгва свободна,
    но не на ума ни покорна...
    Да търси при Бога подслон
    в далечния син небосклон!

    11,28 ч., 9 януари 2021

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...