Jan 9, 2021, 9:14 AM

Безплътна

  Poetry
474 1 3

Тръгвам си..

Така е редно…

 

След всички измълчани дни

и крещящи в самотност нощи…

След всичките измислени вини

и недадените им неискани прошки…

 

Те викам без глас… За последно…

вдигни очи и ме виж.

Вътре в мен погледни…

Там някъде още кървиш…

Там някъде още боли…

 

След всички демони и черни ями,

след всички бъдещи дни,

в миналото оковани…

След всички мъртвородени мечти

си тръгвам

безплътна…

свободна от рани!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти отново, Иване, за разбирането, че душата ни е временно в този си дом-тяло и понякога и тежат грешките му... Много ми хареса стихотворния ти отговор и се радвам, че съм го провокирала.
  • Да. Повечето рани са лечими.
  • Стихът ти навежда на много размисли... Поздравления!
    * * *
    Душата
    Не и е лесно на душата...
    Но как да ни каже горката,
    че много ни много обича...
    Опитва в ума да наднича...

    Но той я не чува, нарежда...
    и тялото често подвежда...

    Накрая си тръгва свободна,
    но не на ума ни покорна...
    Да търси при Бога подслон
    в далечния син небосклон!

    11,28 ч., 9 януари 2021

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...