9 ene 2021, 9:14
Безплътна
Тръгвам си..
Така е редно…
След всички измълчани дни
и крещящи в самотност нощи…
След всичките измислени вини
и недадените им неискани прошки…
Те викам без глас… За последно…
вдигни очи и ме виж.
Вътре в мен погледни…
Там някъде още кървиш…
Там някъде още боли…
След всички демони и черни ями,
след всички бъдещи дни,
в миналото оковани…
След всички мъртвородени мечти
си тръгвам
безплътна…
свободна от рани!
© Ангелина Стойчева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Благодаря ти отново, Иване, за разбирането, че душата ни е временно в този си дом-тяло и понякога и тежат грешките му... Много ми хареса стихотворния ти отговор и се радвам, че съм го провокирала.
-
Да. Повечето рани са лечими.
-
Стихът ти навежда на много размисли... Поздравления!
* * *
Душата
Не и е лесно на душата...
Но как да ни каже горката,
че много ни много обича...
Опитва в ума да наднича...
Но той я не чува, нарежда...
и тялото често подвежда...
Накрая си тръгва свободна,
но не на ума ни покорна...
Да търси при Бога подслон
в далечния син небосклон!
11,28 ч., 9 януари 2021
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
