31 июл. 2013 г., 20:45

Безпомощна

658 0 0

Боря се за глътка въздух.

Затворена съм сякаш в клетка.

Недей ме пита - бягам, бързам.

Сигурно съм жалка гледка...

 

Безпомощна се защитавам,

просната на пода като куче.

Казаха ми да внимавам,

но аз пак не се научих...

 

Той е от тези момчета, които
разбиват сърца на поразия.

Сега и мойто сърце е разбито.

Опитвам се с усмивка да го скрия.

 

Няма ги крилата ми,

останаха ми само белези.

Мъча се да бягам, а краката ми

влача едвам след себе си.

 

Не мож' вече нищо разби.

Всичко що имах изпочупи.

Свободен си да тръгваш, върви!

Работата ти тука приключи.

 

Но още тършуваш, сякаш ме убиваш.

В раните безмилостно ми бъркаш.

Дереш с нокти, сол наливаш...

Боже... Ох... Най-добре да млъкна...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...