31 июл. 2013 г., 20:45

Безпомощна

659 0 0

Боря се за глътка въздух.

Затворена съм сякаш в клетка.

Недей ме пита - бягам, бързам.

Сигурно съм жалка гледка...

 

Безпомощна се защитавам,

просната на пода като куче.

Казаха ми да внимавам,

но аз пак не се научих...

 

Той е от тези момчета, които
разбиват сърца на поразия.

Сега и мойто сърце е разбито.

Опитвам се с усмивка да го скрия.

 

Няма ги крилата ми,

останаха ми само белези.

Мъча се да бягам, а краката ми

влача едвам след себе си.

 

Не мож' вече нищо разби.

Всичко що имах изпочупи.

Свободен си да тръгваш, върви!

Работата ти тука приключи.

 

Но още тършуваш, сякаш ме убиваш.

В раните безмилостно ми бъркаш.

Дереш с нокти, сол наливаш...

Боже... Ох... Най-добре да млъкна...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...