3 февр. 2007 г., 13:53

Безпорядък

951 0 1
Нареждаш парчетата хаос
във своята стая душевна.
Рисуваш със въглен на паус
леглото, в което ще легна.

Поставяш цветя и картини
по пътя, по който вървиш.
Аз бродирам нишки от рими,
които не ще подредиш.

Окачваш във рамки мечтите
и чувствата крехки крепиш.
На мен са ми тесни стените,
които ти сам ми градиш.

Събираш си спомени прашни,
там дето единствен стоиш,
нещастен от мислите страшни,
че мене не ще задържиш.

Очакваш ме вечер наивно,
как кротко до теб ще заспя,
да може, макар и пасивно,
в твоя ред да се подредя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...