Feb 3, 2007, 1:53 PM

Безпорядък

  Poetry
949 0 1
Нареждаш парчетата хаос
във своята стая душевна.
Рисуваш със въглен на паус
леглото, в което ще легна.

Поставяш цветя и картини
по пътя, по който вървиш.
Аз бродирам нишки от рими,
които не ще подредиш.

Окачваш във рамки мечтите
и чувствата крехки крепиш.
На мен са ми тесни стените,
които ти сам ми градиш.

Събираш си спомени прашни,
там дето единствен стоиш,
нещастен от мислите страшни,
че мене не ще задържиш.

Очакваш ме вечер наивно,
как кротко до теб ще заспя,
да може, макар и пасивно,
в твоя ред да се подредя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...