3.02.2007 г., 13:53

Безпорядък

950 0 1
Нареждаш парчетата хаос
във своята стая душевна.
Рисуваш със въглен на паус
леглото, в което ще легна.

Поставяш цветя и картини
по пътя, по който вървиш.
Аз бродирам нишки от рими,
които не ще подредиш.

Окачваш във рамки мечтите
и чувствата крехки крепиш.
На мен са ми тесни стените,
които ти сам ми градиш.

Събираш си спомени прашни,
там дето единствен стоиш,
нещастен от мислите страшни,
че мене не ще задържиш.

Очакваш ме вечер наивно,
как кротко до теб ще заспя,
да може, макар и пасивно,
в твоя ред да се подредя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...