3 feb 2007, 13:53

Безпорядък

  Poesía
948 0 1
Нареждаш парчетата хаос
във своята стая душевна.
Рисуваш със въглен на паус
леглото, в което ще легна.

Поставяш цветя и картини
по пътя, по който вървиш.
Аз бродирам нишки от рими,
които не ще подредиш.

Окачваш във рамки мечтите
и чувствата крехки крепиш.
На мен са ми тесни стените,
които ти сам ми градиш.

Събираш си спомени прашни,
там дето единствен стоиш,
нещастен от мислите страшни,
че мене не ще задържиш.

Очакваш ме вечер наивно,
как кротко до теб ще заспя,
да може, макар и пасивно,
в твоя ред да се подредя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...