25 сент. 2007 г., 14:27

Безпощадно 

  Поэзия
664 0 7

Измъчвах те до болка - безпощадно
и влизах в мислите ти с трясък,
пулсирах в странен ритъм - кръвожадно,
излъсках ти гнева почти до блясък.


Прииждах и си тръгвах на талази,
изпълвах те, а после те опразвах,
преструвах се, че тайните ти пазих,
а слабостта със сила я наказвах.


На екс изпих те, а останах жадна,
с устни сухи и до кръв напукани,
почти удавих те със грохот водопадна,
вързах те с мечти, като въже усукани.


Разхвърлях из душата ти до безпорядък
и танцувах върху мънички стъкла,
изморих те от надежди до припадък
и политна със прекършени крила.

© Елица Стоянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??