Безпощадно
Измъчвах те до болка - безпощадно
и влизах в мислите ти с трясък,
пулсирах в странен ритъм - кръвожадно,
излъсках ти гнева почти до блясък.
Прииждах и си тръгвах на талази,
изпълвах те, а после те опразвах,
преструвах се, че тайните ти пазих,
а слабостта със сила я наказвах.
На екс изпих те, а останах жадна,
с устни сухи и до кръв напукани,
почти удавих те със грохот водопадна,
вързах те с мечти, като въже усукани.
Разхвърлях из душата ти до безпорядък
и танцувах върху мънички стъкла,
изморих те от надежди до припадък
и политна със прекършени крила.
© Елица Стоянова All rights reserved.
