На мисълта предел в простора няма.
И все е хоризонт - далечно син.
Вървим напред - посоките ни мамят -
и жива е надеждата - да се спасим.
Дори и рамото до нас да е безсилно,
а споменът отдавна да тежи.
Не се боим от броя на годините.
И вяра имаме. Да продължим.
© Иванка Гичева Все права защищены