12.06.2010 г., 13:48 ч.
Безпределно
На мисълта предел в простора няма.
И все е хоризонт - далечно син.
Вървим напред - посоките ни мамят -
и жива е надеждата - да се спасим.
Дори и рамото до нас да е безсилно,
а споменът отдавна да тежи.
Не се боим от броя на годините.
И вяра имаме. Да продължим.
И все е хоризонт - далечно син.
Вървим напред - посоките ни мамят -
и жива е надеждата - да се спасим.
Дори и рамото до нас да е безсилно,
а споменът отдавна да тежи.
Не се боим от броя на годините.
И вяра имаме. Да продължим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Иванка Гичева Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
