19 мая 2020 г., 19:31

Безпътица

2.3K 0 0

Назад – само спомени.
Напред – няма посока.
По средата – нямо мълчавние,
И всичко потънало в мрак.

Без теб – няма пътека,
Без теб – няма звезди.
Без теб – няма утеха
Без теб – душата боли.

Животът ми с теб –
шепа цветни стъкълца.
Умът ми крещи –
не падай от високо,
защото много боли.

В душата – въздишка дълбока,
В ума – вик за достойнство,
Сърцето счупена чаша,
съшита с конци.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...