19 мая 2020 г., 19:31

Безпътица

2.3K 0 0

Назад – само спомени.
Напред – няма посока.
По средата – нямо мълчавние,
И всичко потънало в мрак.

Без теб – няма пътека,
Без теб – няма звезди.
Без теб – няма утеха
Без теб – душата боли.

Животът ми с теб –
шепа цветни стъкълца.
Умът ми крещи –
не падай от високо,
защото много боли.

В душата – въздишка дълбока,
В ума – вик за достойнство,
Сърцето счупена чаша,
съшита с конци.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...