19.05.2020 г., 19:31

Безпътица

2.3K 0 0

Назад – само спомени.
Напред – няма посока.
По средата – нямо мълчавние,
И всичко потънало в мрак.

Без теб – няма пътека,
Без теб – няма звезди.
Без теб – няма утеха
Без теб – душата боли.

Животът ми с теб –
шепа цветни стъкълца.
Умът ми крещи –
не падай от високо,
защото много боли.

В душата – въздишка дълбока,
В ума – вик за достойнство,
Сърцето счупена чаша,
съшита с конци.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...