Безпътна...
По толкова пътища безпътна вървях,
не вярвах в доброто и в ада горях,
отричах се смело от този живот,
и мразех душата ти, не усещах любов.
Проклинах света, изгубих надежда,
там, във сърцето ти, остана сърце,
безумно влюбено, туптящо, горещо,
но ти го потъпка, самотно се гърчи в твоите нозе.
Очите са празни, към нищото гледат,
ръце опустели и устни без смях,
сред мъртвите жива, сред живите мъртва,
коя съм, зная ли? Едва ли... мълчах.
По толкова пътища безпътна вървя,
какво ми остана, освен самотата,
нямам сълзи, нямам живот,
само мъка покрила душата...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ирина Тодорова Все права защищены
