По толкова пътища безпътна вървях,
не вярвах в доброто и в ада горях,
отричах се смело от този живот,
и мразех душата ти, не усещах любов.
Проклинах света, изгубих надежда,
там, във сърцето ти, остана сърце,
безумно влюбено, туптящо, горещо,
но ти го потъпка, самотно се гърчи в твоите нозе.
Очите са празни, към нищото гледат,
ръце опустели и устни без смях,
сред мъртвите жива, сред живите мъртва,
коя съм, зная ли? Едва ли... мълчах. ...