Безпътните най-смели са
Понеже пак до вътък промени ме
по женски непокорната съдба,
откъртих я табелата без име,
стрелите си извадих от гърба
и тръгнах, а небето бе посока
в душата, приютила дрипав стих,
бе сянката ми трижди по-висока
от онзи дом, наужким що градих.
Над мен сърца ли залезът гореше?
Дори дима преглътнах без сълзи,
настъпих спомен – писна безутешен.
Извиках му: След мене не пълзи!
По стъпките ми ще расте коприва
за да закрие пътя ми назад...
Безпътна да съм някак ми отива,
безпътните най-смели са. Летят...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
