14 июл. 2018 г., 01:13

Безпътно

Поэзия » Другая

1.1K 0 2

Прах по устните се сбира бавно,
мудно паяк паяжина сплита.
Развръзка няма. И утрото е нямо.
Възелът по-здраво се заплита.

Загубват се познатите пътеки,
волно, силно бурените избуяват,
закриват се посоките навеки.
По-тъмни и студени дните стават.

Без съмване в клепачи натежали,
обречена нощта е на отричане.
Бодат, разсичат яростно кинжали,
там някога се раждаше обичане.

01.07.2018г.
Етчи - Анета Саманлиева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

щураче (любимка)

Четох и други твои стихове, пишеш смислено и естествено, ценя това. Харесва ми.

2022-09-02T12:40:49+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Дааа.... Когато спре да се ражда обичане е много мрачно, студено и безпътно. Много ми хареса!

2018-07-14T17:46:42+03:00