Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
14 июл. 2018 г., 01:13

Безпътно 

  Поэзия » Другая
583 0 2

Прах по устните се сбира бавно,
мудно паяк паяжина сплита.
Развръзка няма. И утрото е нямо.
Възелът по-здраво се заплита.

 

Загубват се познатите пътеки,
волно, силно бурените избуяват,
закриват се посоките навеки.
По-тъмни и студени дните стават.

 

Без съмване в клепачи натежали,
обречена нощта е на отричане.
Бодат, разсичат яростно кинжали,
там някога се раждаше обичане.


          01.07.2018г.
Етчи - Анета Саманлиева
          

 

© Анета Саманлиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Четох и други твои стихове, пишеш смислено и естествено, ценя това. Харесва ми.
  • Дааа.... Когато спре да се ражда обичане е много мрачно, студено и безпътно. Много ми хареса!
Предложения
: ??:??