Безпътно
Прах по устните се сбира бавно,
мудно паяк паяжина сплита.
Развръзка няма. И утрото е нямо.
Възелът по-здраво се заплита.
Загубват се познатите пътеки,
волно, силно бурените избуяват,
закриват се посоките навеки.
По-тъмни и студени дните стават.
Без съмване в клепачи натежали,
обречена нощта е на отричане.
Бодат, разсичат яростно кинжали,
там някога се раждаше обичане.
01.07.2018г.
Етчи - Анета Саманлиева
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анета Саманлиева Все права защищены