14 jul 2018, 1:13

Безпътно

  Poesía » Otra
1.1K 0 2

Прах по устните се сбира бавно,
мудно паяк паяжина сплита.
Развръзка няма. И утрото е нямо.
Възелът по-здраво се заплита.

 

Загубват се познатите пътеки,
волно, силно бурените избуяват,
закриват се посоките навеки.
По-тъмни и студени дните стават.

 

Без съмване в клепачи натежали,
обречена нощта е на отричане.
Бодат, разсичат яростно кинжали,
там някога се раждаше обичане.



          01.07.2018г.
Етчи - Анета Саманлиева

          


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Четох и други твои стихове, пишеш смислено и естествено, ценя това. Харесва ми.
  • Дааа.... Когато спре да се ражда обичане е много мрачно, студено и безпътно. Много ми хареса!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...