14 jul 2018, 1:13

Безпътно

  Poesía » Otra
1.1K 0 2

Прах по устните се сбира бавно,
мудно паяк паяжина сплита.
Развръзка няма. И утрото е нямо.
Възелът по-здраво се заплита.

 

Загубват се познатите пътеки,
волно, силно бурените избуяват,
закриват се посоките навеки.
По-тъмни и студени дните стават.

 

Без съмване в клепачи натежали,
обречена нощта е на отричане.
Бодат, разсичат яростно кинжали,
там някога се раждаше обичане.



          01.07.2018г.
Етчи - Анета Саманлиева

          


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Четох и други твои стихове, пишеш смислено и естествено, ценя това. Харесва ми.
  • Дааа.... Когато спре да се ражда обичане е много мрачно, студено и безпътно. Много ми хареса!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...