Безпътност
БЕЗПЪТНОСТ
По пътищата скитах се безпътен
и срещах хора с ножици в ръцете,
те с кървави усмивки известиха,
че подрязвали на ангели крилете.
Във кръчмите с пияните наравно,
навдигах чаша, биех се и псувах!
Не вярвам да съм лош, щом вътре в мене
душата ми до кръв, до смърт тъгува.
Осъмвал съм и във легла на курви,
все търсих свойта Пенелопа,
но тя отдавна е прибрана,
намазана със нафталин във гардероба.
А времето безмълвно ми се пули,
не иска да ми отговори на въпроса:
най-къса клечка ли изтеглих
или държа в ръката още коза?
Живот! Дали е Божи чоп? Не зная!
Не бях детето с трите влъхви...
Орисници, предсказали ми края,
навярно са отдавна мъртви!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емил Стоянов Все права защищены
