бармах (Леонид Стоянов)
103 724
24 апр. 2008 г., 06:52

Безразличие 

  Поэзия » Любовная
1676 0 13

Сега съм тук във празната ми стая.

Със свойте рими дълго бях зает.

Че нямаш нужда - каза най-накрая,

от стихове на самозван поет.

 

Залисан в сложни теореми.

Зад скъпа махагонова врата.

Забравих, че закуската и чаят

крият истинските, простите неща.

 

Вечерях със метафори, глаголи.

Направо върху белите листа.

Не чувах как сърцето ти се моли -

за огън нужна е поне искра.

 

Не смятам и не искам да се кая.

Тръгнала си без да знам.

Трудно, но ще трябва да призная -

с теб, без теб - еднакво ще съм сам.

© Леонид Стоянов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много силно!
  • Благодаря Ви!Уважавам всички мнения.
  • Аз само ще кажа,че дори добре написан и тъжен, красивият ти стих НЕ ми хареса.
    Важното е да си осъзнал грешката си и да не я повтаряш... може би ще е по-добре за теб, но ти си решаваш... Рядко се среща белият гълъб на любовта в живота..........

  • Страхотно стихо!!!
    Супер!
    Поздравявам те!
  • Впечатляващо. Поздрав.
  • Забравих, че закуската и чаят
    крият истинските, простите неща.

    Има нещо вярно в това...
    Силно пишеш!

  • "...и свободата съм я чувствал най-добре,след болка от раздяла."Поздрави!
  • Тъжен стих...момент на безлюбовие...
    трогна ме...много вълнуваща емоция си претворил в стих...
    с обич, Леонид. А стихът ти е прекрасен, макар и тъжен.
  • Трябвало е да и се посветят мноооооого стихове...
  • Поздравление, Лео! Хареса ми...драматизъм, обвит в спокойно изказани думи...и накрая облекчението!
  • Стих за една душевна празнота. Тъжно е, Лео.
    И защо?


  • пс: ХМ, Хи-хи-хи, накара ме да се зарадвам. Открил (освободил) си пътищата за хубавата любов, очаквай включване...Пожелавам ти го от сърце!
  • По-лошо от безразличието няма!
    Силен стих, Лео!
Предложения
: ??:??