Безразличие
Сега съм тук във празната ми стая.
Със свойте рими дълго бях зает.
Че нямаш нужда - каза най-накрая,
от стихове на самозван поет.
Залисан в сложни теореми.
Зад скъпа махагонова врата.
Забравих, че закуската и чаят
крият истинските, простите неща.
Вечерях със метафори, глаголи.
Направо върху белите листа.
Не чувах как сърцето ти се моли -
за огън нужна е поне искра.
Не смятам и не искам да се кая.
Тръгнала си без да знам.
Трудно, но ще трябва да призная -
с теб, без теб - еднакво ще съм сам.
© Леонид Стоянов All rights reserved.
