В бездната на отчаянието,
където сливат се хиляди морета -
от сълзите, самотата и презрението...
там с мене плаче и небето!
В скалите разбиха се надеждите -
от теб и виното отровени!
Умряха, стенейки копнежите...
от сърцето с омраза ти прогони ги!
Благословена с името на ангел...
душата - дявола я взе.
За стотинки продаде я... на него -
на звяра... с каменно сърце!
В очите ми болка се четеше...
твоите - от безразличие сълзяха!
А душата... за последно я болеше.
Кръвта и таз любов в едно се сляха!
© Ина Все права защищены