Безразличие
яд да бе
да беше гняв
да креснеш
да му тропнеш с крак
да му обърнеш гръб
да го изплачеш
а то
е също като гръм
току присветне
тресне и те метне
стан да бе
да изтъчеш килимчето
според снагата му
а то
оставя всичкото отвън
и ключа врътва на вратата
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены