9 февр. 2019 г., 23:28

Безразличие

1.1K 3 6

Рисувах луната, небето, звездите,

рисувах поляни и даже цветя,

рисувах очи и премахвах сълзите,

но ти че рисувах, уви, не разбра.

 

Посвирих на моето бяло пиано,

посвирих и няколко мои неща,

посвирих с цигулка положил на рамо,

но ти че посвирих, уви, не разбра.

 

Говорих за нашата среща съдбовна,

говорих за нашата първа мечта,

говорих за нашата връзка любовна,

но ти че говорих, уви, не разбра.

 

Отидох да бягам в различни посоки,

отидох да правя различни неща,

отидох и всичко беше наопаки,

но ти че отидох си пак не разбра.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Бодуров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...