9 feb 2019, 23:28

Безразличие

1.1K 3 6

Рисувах луната, небето, звездите,

рисувах поляни и даже цветя,

рисувах очи и премахвах сълзите,

но ти че рисувах, уви, не разбра.

 

Посвирих на моето бяло пиано,

посвирих и няколко мои неща,

посвирих с цигулка положил на рамо,

но ти че посвирих, уви, не разбра.

 

Говорих за нашата среща съдбовна,

говорих за нашата първа мечта,

говорих за нашата връзка любовна,

но ти че говорих, уви, не разбра.

 

Отидох да бягам в различни посоки,

отидох да правя различни неща,

отидох и всичко беше наопаки,

но ти че отидох си пак не разбра.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Бодуров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...