9.02.2019 г., 23:28

Безразличие

1.1K 3 6

Рисувах луната, небето, звездите,

рисувах поляни и даже цветя,

рисувах очи и премахвах сълзите,

но ти че рисувах, уви, не разбра.

 

Посвирих на моето бяло пиано,

посвирих и няколко мои неща,

посвирих с цигулка положил на рамо,

но ти че посвирих, уви, не разбра.

 

Говорих за нашата среща съдбовна,

говорих за нашата първа мечта,

говорих за нашата връзка любовна,

но ти че говорих, уви, не разбра.

 

Отидох да бягам в различни посоки,

отидох да правя различни неща,

отидох и всичко беше наопаки,

но ти че отидох си пак не разбра.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Бодуров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...