9.02.2019 г., 23:28

Безразличие

1.1K 3 6

Рисувах луната, небето, звездите,

рисувах поляни и даже цветя,

рисувах очи и премахвах сълзите,

но ти че рисувах, уви, не разбра.

 

Посвирих на моето бяло пиано,

посвирих и няколко мои неща,

посвирих с цигулка положил на рамо,

но ти че посвирих, уви, не разбра.

 

Говорих за нашата среща съдбовна,

говорих за нашата първа мечта,

говорих за нашата връзка любовна,

но ти че говорих, уви, не разбра.

 

Отидох да бягам в различни посоки,

отидох да правя различни неща,

отидох и всичко беше наопаки,

но ти че отидох си пак не разбра.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Бодуров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....