Feb 9, 2019, 11:28 PM

Безразличие

  Poetry » Love
1.1K 3 6

Рисувах луната, небето, звездите,

рисувах поляни и даже цветя,

рисувах очи и премахвах сълзите,

но ти че рисувах, уви, не разбра.

 

Посвирих на моето бяло пиано,

посвирих и няколко мои неща,

посвирих с цигулка положил на рамо,

но ти че посвирих, уви, не разбра.

 

Говорих за нашата среща съдбовна,

говорих за нашата първа мечта,

говорих за нашата връзка любовна,

но ти че говорих, уви, не разбра.

 

Отидох да бягам в различни посоки,

отидох да правя различни неща,

отидох и всичко беше наопаки,

но ти че отидох си пак не разбра.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Бодуров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...