14 мая 2008 г., 09:37

Безразлична

1K 0 2

Вървя, но не идвам при теб.

Гледам те, но не те виждам.

Слушам те, но не те чувам.

Чуствам те, но не те обичам.

Сред пепел от лъжи

разбиваш пак моите мечти,

себе си опитвам да открия

като сълзите свои пак от хората скрия.

Моля се, но молитва не казвам.

Жива съм, но всъщност не,

иска ли те пак моето сърце?!

Страх ме е от утре, но защо!?

Опитах се да видя доброто в живота,

но хубавите неща са трудни за намиране...

И отново ще вървя на никъде,

ще гледам, но няма да виждам,

ще слушам, но няма да чувам,

ще чуствам, но няма да обичам!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яничка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...