14 мая 2008 г., 09:37

Безразлична

1K 0 2

Вървя, но не идвам при теб.

Гледам те, но не те виждам.

Слушам те, но не те чувам.

Чуствам те, но не те обичам.

Сред пепел от лъжи

разбиваш пак моите мечти,

себе си опитвам да открия

като сълзите свои пак от хората скрия.

Моля се, но молитва не казвам.

Жива съм, но всъщност не,

иска ли те пак моето сърце?!

Страх ме е от утре, но защо!?

Опитах се да видя доброто в живота,

но хубавите неща са трудни за намиране...

И отново ще вървя на никъде,

ще гледам, но няма да виждам,

ще слушам, но няма да чувам,

ще чуствам, но няма да обичам!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яничка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...