14 мая 2008 г., 09:37

Безразлична

1K 0 2

Вървя, но не идвам при теб.

Гледам те, но не те виждам.

Слушам те, но не те чувам.

Чуствам те, но не те обичам.

Сред пепел от лъжи

разбиваш пак моите мечти,

себе си опитвам да открия

като сълзите свои пак от хората скрия.

Моля се, но молитва не казвам.

Жива съм, но всъщност не,

иска ли те пак моето сърце?!

Страх ме е от утре, но защо!?

Опитах се да видя доброто в живота,

но хубавите неща са трудни за намиране...

И отново ще вървя на никъде,

ще гледам, но няма да виждам,

ще слушам, но няма да чувам,

ще чуствам, но няма да обичам!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яничка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...