Вървя, но не идвам при теб.
Гледам те, но не те виждам.
Слушам те, но не те чувам.
Чуствам те, но не те обичам.
Сред пепел от лъжи
разбиваш пак моите мечти,
себе си опитвам да открия
като сълзите свои пак от хората скрия.
Моля се, но молитва не казвам.
Жива съм, но всъщност не,
иска ли те пак моето сърце?!
Страх ме е от утре, но защо!? ...