Вървя, но не идвам при теб.
Гледам те, но не те виждам.
Слушам те, но не те чувам.
Чуствам те, но не те обичам.
Сред пепел от лъжи
разбиваш пак моите мечти,
себе си опитвам да открия
като сълзите свои пак от хората скрия.
Моля се, но молитва не казвам.
Жива съм, но всъщност не,
иска ли те пак моето сърце?!
Страх ме е от утре, но защо!?
Опитах се да видя доброто в живота,
но хубавите неща са трудни за намиране...
И отново ще вървя на никъде,
ще гледам, но няма да виждам,
ще слушам, но няма да чувам,
ще чуствам, но няма да обичам!
© Яничка All rights reserved.
докато дойде истинският...с обич, Яничка.