Очите ми скърцат.
Ръждясаха
от соления блясък на преструвката.
Ръцете ми помнят
разликата...
Да изкрещя името му не се владея.
Дори кожата ми сякаш
аромата
на неговата ласка и целувка носи.
А ти не виждаш...
Жената
пред теб за разбирането ти проси.
Цялата съм любов,
голямата,
жадуваща да се слее с простора.
Невидимият ти оков
ме спира.
Подари ми криле, ако наистина обичаш моята усмивка.
© Таня Атанасова Все права защищены