16 февр. 2012 г., 16:49

Безсилие

871 0 1

Безсилие


Безсилие кога усещаш?
И как въжможно е това
безсилие така да те поглъща,
че да нямаш право на слова.

Безсилието как се ражда?
И как сломява те така,

че заключен пак оставаш
в плен на собствената си тъга.

С безсилието как се бориш?
А има ли въобще борба?
Или те изпива безпощадно
и те поваля на суровата земя.

 

Безсилието дали мога да посоча?
”Хей, ти, виновник за това,
че облакът над мен от смях бе, цветен,
а пепел е сега.”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Адриана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...