Безсилие
Безсилие кога усещаш?
И как въжможно е това
безсилие така да те поглъща,
че да нямаш право на слова.
Безсилието как се ражда?
И как сломява те така,
че заключен пак оставаш
в плен на собствената си тъга.
С безсилието как се бориш?
А има ли въобще борба?
Или те изпива безпощадно
и те поваля на суровата земя.
Безсилието дали мога да посоча?
”Хей, ти, виновник за това,
че облакът над мен от смях бе, цветен,
а пепел е сега.”
© Адриана All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
