Безсилие
Безсилие кога усещаш?
И как въжможно е това
безсилие така да те поглъща,
че да нямаш право на слова.
Безсилието как се ражда?
И как сломява те така,
че заключен пак оставаш
в плен на собствената си тъга.
С безсилието как се бориш?
А има ли въобще борба?
Или те изпива безпощадно
и те поваля на суровата земя.
Безсилието дали мога да посоча?
”Хей, ти, виновник за това,
че облакът над мен от смях бе, цветен,
а пепел е сега.”
© Адриана All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
