16.02.2012 г., 16:49

Безсилие

868 0 1

Безсилие


Безсилие кога усещаш?
И как въжможно е това
безсилие така да те поглъща,
че да нямаш право на слова.

Безсилието как се ражда?
И как сломява те така,

че заключен пак оставаш
в плен на собствената си тъга.

С безсилието как се бориш?
А има ли въобще борба?
Или те изпива безпощадно
и те поваля на суровата земя.

 

Безсилието дали мога да посоча?
”Хей, ти, виновник за това,
че облакът над мен от смях бе, цветен,
а пепел е сега.”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Адриана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...