15 февр. 2005 г., 19:13

Безсилие 

  Поэзия
996 0 0

Една душа сама, една душа търси друга в нощта.
Една мечта неосъществена, една меча която те буди в съня.
Трептящо сърцето ти плаче, по лицето капят сълзи.
Отпуснати ръцете ти изстиват, очите ти са удавени в сълзи.
Леко устните отронват - "Не си отивай! Върни се! Остани!"
Но погледът ти вперен не вижда вече любимото момче.
Затваряш очи, покриваш ги с ръце, чувстваш самота. Вече си сама.
Не можеш да останеш завинаги така, за това за миг преклони и
вдигни глава!

© Мария Манчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??