18 нояб. 2008 г., 22:11

Безсилна обич...

Поэзия » Любовная

1.1K 0 1

Когато и да пожелая нещо -
тебе все те няма...
Въздишки, празни нощи и самотни свещи
останали, безмилостно догарят.
Във тази безконечна мъка,
стоя и давя се... и тлея...
Не мога даже да се смея.
Така далече си,за Бога!
Не мога и не мога...
Това е ад...
Празното легло студено,
пълно е със сива болка...
Пропито е със мойта мъка
и с моите сълзи е изгасено...
Имаш ме когато пожелаеш,
имаш тялото ми и душата наранена,
която само тебе търси...
Играеш си нали?
Игра в която бързо ставам отстранена...
Знаеш ли? - Сърцето ми от обич би те изгорило.
Устните ми жадно
биха те изпили.
Повярвай ми...
Обичам те безсилно, мили!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...