Nov 18, 2008, 10:11 PM

Безсилна обич...

Poetry » Love

1.1K 0 1

Когато и да пожелая нещо -
тебе все те няма...
Въздишки, празни нощи и самотни свещи
останали, безмилостно догарят.
Във тази безконечна мъка,
стоя и давя се... и тлея...
Не мога даже да се смея.
Така далече си,за Бога!
Не мога и не мога...
Това е ад...
Празното легло студено,
пълно е със сива болка...
Пропито е със мойта мъка
и с моите сълзи е изгасено...
Имаш ме когато пожелаеш,
имаш тялото ми и душата наранена,
която само тебе търси...
Играеш си нали?
Игра в която бързо ставам отстранена...
Знаеш ли? - Сърцето ми от обич би те изгорило.
Устните ми жадно
биха те изпили.
Повярвай ми...
Обичам те безсилно, мили!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

shkaf4eto (Валентин Добрев)

Силна е любовта ти!
Дано той ти отвърне със същатата сила!
Поздрав за чудесният стих!

2008-11-19T06:13:35+02:00

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0