Безсилна обич...

18.11.2008 г., 22:11 ч.

Поезия » Любовна

759 0 1

Когато и да пожелая нещо -
тебе все те няма...
Въздишки, празни нощи и самотни свещи
останали, безмилостно догарят.
Във тази безконечна мъка,
стоя и давя се... и тлея...
Не мога даже да се смея.
Така далече си,за Бога!
Не мога и не мога...
Това е ад...
Празното легло студено,
пълно е със сива болка...
Пропито е със мойта мъка
и с моите сълзи е изгасено...
Имаш ме когато пожелаеш,
имаш тялото ми и душата наранена,
която само тебе търси...
Играеш си нали?
Игра в която бързо ставам отстранена...
Знаеш ли? - Сърцето ми от обич би те изгорило.
Устните ми жадно
биха те изпили.
Повярвай ми...
Обичам те безсилно, мили!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

shkaf4eto (Валентин Добрев)

2008-11-19T06:13:35+02:00

Силна е любовта ти!
Дано той ти отвърне със същатата сила!
Поздрав за чудесният стих!