Безсилна обич...
Когато и да пожелая нещо -
тебе все те няма...
Въздишки, празни нощи и самотни свещи
останали, безмилостно догарят.
Във тази безконечна мъка,
стоя и давя се... и тлея...
Не мога даже да се смея.
Така далече си,за Бога!
Не мога и не мога...
Това е ад...
Празното легло студено,
пълно е със сива болка...
Пропито е със мойта мъка
и с моите сълзи е изгасено...
Имаш ме когато пожелаеш,
имаш тялото ми и душата наранена,
която само тебе търси...
Играеш си нали?
Игра в която бързо ставам отстранена...
Знаеш ли? - Сърцето ми от обич би те изгорило.
Устните ми жадно
биха те изпили.
Повярвай ми...
Обичам те безсилно, мили!
тебе все те няма...
Въздишки, празни нощи и самотни свещи
останали, безмилостно догарят.
Във тази безконечна мъка,
стоя и давя се... и тлея...
Не мога даже да се смея.
Така далече си,за Бога!
Не мога и не мога...
Това е ад...
Празното легло студено,
пълно е със сива болка...
Пропито е със мойта мъка
и с моите сълзи е изгасено...
Имаш ме когато пожелаеш,
имаш тялото ми и душата наранена,
която само тебе търси...
Играеш си нали?
Игра в която бързо ставам отстранена...
Знаеш ли? - Сърцето ми от обич би те изгорило.
Устните ми жадно
биха те изпили.
Повярвай ми...
Обичам те безсилно, мили!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катерина Всички права запазени
