Нещо не ми е поетично.
Пък и не ставам за поет!
Важното, обаче е, че се чувствам лирично,
снощи хапнах салатката с много оцет!
Преди някой да се е натоварил психически
да прочете мисловната ми попара,
нека се прекръсти по католически
и да си удари два шамара.
Тук не става дума за смислени редове.
Всичко, което ще напиша
е обратно на Лиливите „Ветрове“.
Ама, к‘во пък?! Който прецени, ...