Безсмъртие
Аз вечно ще живея. Не насън.
Не в блянове по детски неузрели.
Не казвам аз, че няма да умра –
умираме сред болки и раздели.
За да възкръснем някой ден и час,
да сътворим душите за безкрая.
Посоките и времето са с нас,
участваме без страх,
че сме забравени.
Промъкваме се в много светове,
тълкуваме човешките желания.
А творчеството тайно ни зове –
зад всеки факт да виждаме послание.
Да уловим какво ни шепне то,
да спорим с него, за да го отхвърлим.
Да разберем излишните "защо?"
в свенлива истина да го превърнем.
Душата ни какво си помечта
да разберем сред хиляди дилеми.
Да задържим големите неща,
и неотменно мъдростта да вземем.
Тогава този свят ще стане друг –
безкрайна свобода се измечтахаме!
Събираме видяното дотук
и постепенно ценности отсяхме.
Аз вечно ще живея. Не насън.
Не в блянове, в загадъчни прозрения.
Не казвам аз, че няма да умра,
но ще възкръсна в друго измерение!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Антоанета Иванова Все права защищены
