Jackie151
75 результатов
Аз копие съм, ставам огледало
на хорската любов и на омраза,
че чувствата са вино отлежало
на пагубния гняв и на екстаза.
* * * ...
на хорската любов и на омраза,
че чувствата са вино отлежало
на пагубния гняв и на екстаза.
* * * ...
132
11
21
Снегът се стеле. Сутрин се събуждам
съвсем сама със стъпки на сърна.
Смутени са сокаците спаружени
светът струи в сияйна светлина.
Свистят и стенат старите съмнения, ...
съвсем сама със стъпки на сърна.
Смутени са сокаците спаружени
светът струи в сияйна светлина.
Свистят и стенат старите съмнения, ...
204
10
27
Ти не си обикновено нещо,
както мислят хората в заблуда.
Всеки път, когато с теб се срещам,
не преставаш ти да ме учудваш.
Мое огледало от стената, ...
както мислят хората в заблуда.
Всеки път, когато с теб се срещам,
не преставаш ти да ме учудваш.
Мое огледало от стената, ...
231
9
32
Дощя ми се да стана емигрантка.
Животът ми се стори много труден.
Омръзна ми от пътищата грапави –
напред-назад да тъпчем сме принудени.
Омръзна ми да слушам клюки, дрязги, ...
Животът ми се стори много труден.
Омръзна ми от пътищата грапави –
напред-назад да тъпчем сме принудени.
Омръзна ми да слушам клюки, дрязги, ...
155
9
25
Променям се, напълно, безвъзвратно
и как отново да се опозная!
Преминах през пустини и през кратери
и преживях небесната омая.
Това, което бе добро и правилно ...
и как отново да се опозная!
Преминах през пустини и през кратери
и преживях небесната омая.
Това, което бе добро и правилно ...
171
12
33
Мълчах и още ще мълча.
Коя съм всъщност аз, за Бога!
Тъгата бавно отзвуча
и да се справя с нея мога.
Аз лоши чувства не тая ...
Коя съм всъщност аз, за Бога!
Тъгата бавно отзвуча
и да се справя с нея мога.
Аз лоши чувства не тая ...
222
8
28
По устата ми парят горчивите капки самотност,
от пустинната жажда за тебе – присъствие тихо.
За ръцете ти, галещи – по-неподвластни и мощни
и от вятъра, който отеква – желан като вихър.
За очите ти – кротки, дълбоки, объркващо странни, ...
от пустинната жажда за тебе – присъствие тихо.
За ръцете ти, галещи – по-неподвластни и мощни
и от вятъра, който отеква – желан като вихър.
За очите ти – кротки, дълбоки, объркващо странни, ...
283
13
32
Аз голям съм и юнак,
вчера риба хванах пак.
Татко даже ме похвали,
мама печката напали
супичка да ни приготви ...
вчера риба хванах пак.
Татко даже ме похвали,
мама печката напали
супичка да ни приготви ...
222
9
38
Как много ръце
сътворяват съдби и желания!
Ръката на Слънцето стопля телата измръзнали.
Лъчите му щедро раздават -
не искат признание, ...
сътворяват съдби и желания!
Ръката на Слънцето стопля телата измръзнали.
Лъчите му щедро раздават -
не искат признание, ...
141
10
26
Не ми се спи. Очите са бодли,
сънят го няма, иде ми да вия.
Стените ме притискат и дали
ме мачкат и не мога да се скрия.
В главата тишината ми бучи, ...
сънят го няма, иде ми да вия.
Стените ме притискат и дали
ме мачкат и не мога да се скрия.
В главата тишината ми бучи, ...
191
13
27
В живота свой -
на кръста си разпънати -
затваряме очи, за да не бъдем
свидетели на мислите огънати
от минало, ...
на кръста си разпънати -
затваряме очи, за да не бъдем
свидетели на мислите огънати
от минало, ...
177
9
20
Не искам сняг. Душата ми го помни
в сподавения шепот на мечтите,
затънала сред преспите огромни,
да се затоплят пръстите - преплита.
Не искам сняг. Но той вали и свети, ...
в сподавения шепот на мечтите,
затънала сред преспите огромни,
да се затоплят пръстите - преплита.
Не искам сняг. Но той вали и свети, ...
304
13
36
Омразата ме дýши като ястреб,
наръфал тялото ми вледенено.
В тъгата на нощта повтарям – баста –
и глождят ме отчайващи съмнения.
Дочувам твоя глас – безумно близък, ...
наръфал тялото ми вледенено.
В тъгата на нощта повтарям – баста –
и глождят ме отчайващи съмнения.
Дочувам твоя глас – безумно близък, ...
169
10
24
Отново Коледа. Сега огряна в слънце.
А всички са преяли и препили.
Сърцето ми се е смалило в зрънце,
душата угнетена се е свила.
Поканихме ли в Коледната вечер ...
А всички са преяли и препили.
Сърцето ми се е смалило в зрънце,
душата угнетена се е свила.
Поканихме ли в Коледната вечер ...
214
14
25
Загърбих суетата си до стон,
душата ми в камбана се обърна
и зазвъня в рождественски амвон -
дано от там лицето Ти да зърна.
И хиляди свещици ще горят ...
душата ми в камбана се обърна
и зазвъня в рождественски амвон -
дано от там лицето Ти да зърна.
И хиляди свещици ще горят ...
171
10
21
Замръзна Земята и зъзне заметната.
Зелени зеници във здрача затваря.
Задряма за миг - засънува звънчета,
а здрача заспа - и зората завари го.
И зимна завеса заметна залисана. ...
Зелени зеници във здрача затваря.
Задряма за миг - засънува звънчета,
а здрача заспа - и зората завари го.
И зимна завеса заметна залисана. ...
221
10
27
Аз вечно ще живея. Не насън.
Не в блянове по детски неузрели.
Не казвам аз, че няма да умра –
умираме сред болки и раздели.
За да възкръснем някой ден и час, ...
Не в блянове по детски неузрели.
Не казвам аз, че няма да умра –
умираме сред болки и раздели.
За да възкръснем някой ден и час, ...
173
13
26
Избягаха рими, душата се дави
за шепички въздух в навързан кордон,
че толкоз години в човешките нрави
опитвам се с трудност да вляза в синхрон.
Словата големи звучат като лого, ...
за шепички въздух в навързан кордон,
че толкоз години в човешките нрави
опитвам се с трудност да вляза в синхрон.
Словата големи звучат като лого, ...
223
10
32
Незнанието ни събаря мостове.
Човек се учи, за да е човек.
Понякога се чувства като гостенин
на таз Земя и в този странен век.
Но наш'те сетива не ги измисляме, ...
Човек се учи, за да е човек.
Понякога се чувства като гостенин
на таз Земя и в този странен век.
Но наш'те сетива не ги измисляме, ...
190
8
25
На бъдещето райските врати
не щат да се отворят през пустини.
А времето на прага ми шепти
безбройните пропуснати години.
На бъдещето мрачния кордон ...
не щат да се отворят през пустини.
А времето на прага ми шепти
безбройните пропуснати години.
На бъдещето мрачния кордон ...
217
9
24
Сънувах сън. Пророчески ли беше,
или магия, станала среднощ?
Видях дърво. В листата шумолеше
ветрецът. И с таван – небесен кош.
Красиво бе, нагоре устремено ...
или магия, станала среднощ?
Видях дърво. В листата шумолеше
ветрецът. И с таван – небесен кош.
Красиво бе, нагоре устремено ...
282
14
44
Днес спомням си за блясъка в очите
и сълзите ме давят и говорят.
Днес образа ти търся и мъчително,
в случайните очи пак търся твоите.
В мечтите си несбъднати потъвам ...
и сълзите ме давят и говорят.
Днес образа ти търся и мъчително,
в случайните очи пак търся твоите.
В мечтите си несбъднати потъвам ...
257
12
35
За чудото, наречено Живот
помислихме ли,
колко малко знаем!
В капана на житейските несгоди
не чувстваме в Природата ухание. ...
помислихме ли,
колко малко знаем!
В капана на житейските несгоди
не чувстваме в Природата ухание. ...
248
8
33
Събуждам се и тъжно ми е днес.
Отсякоха дървото пред балкона.
Сънувах го – разлистено нощес.
Събраха от земята всички клони.
В очите ми са голи небеса ...
Отсякоха дървото пред балкона.
Сънувах го – разлистено нощес.
Събраха от земята всички клони.
В очите ми са голи небеса ...
149
10
20
Поискахме с гората да се слеем,
да се изгубим в дивната и призрачност,
дърветата да гледат онемели
и клони да ни кимат – с цвят окичени.
Поискахме морето да събудим, ...
да се изгубим в дивната и призрачност,
дърветата да гледат онемели
и клони да ни кимат – с цвят окичени.
Поискахме морето да събудим, ...
155
7
23
Аз сега осъзнах, че на прага на всички причини,
натежали от грях, ще заставим духа – да застине.
И така между нас ще оформяме горест и плесен,
в този шеметен валс, да развихрим живота нелесен.
И с лъчи светлина двама чакаме звездни причини, ...
натежали от грях, ще заставим духа – да застине.
И така между нас ще оформяме горест и плесен,
в този шеметен валс, да развихрим живота нелесен.
И с лъчи светлина двама чакаме звездни причини, ...
260
13
37
Случайно заговорихме с приятели,
пленени от загадъчни въпроси –
съдбата ни от Бог ли е изпратена
и всеки трябва своя кръст да носи.
Дали се сбъдват сънища, желания, ...
пленени от загадъчни въпроси –
съдбата ни от Бог ли е изпратена
и всеки трябва своя кръст да носи.
Дали се сбъдват сънища, желания, ...
363
13
30
В нощта, в която вият ветровете,
а облаците урагани раждат,
когато всички песни са изпети,
пресъхват даже устните от жажда.
Когато и страхът, обзел сърцето ...
а облаците урагани раждат,
когато всички песни са изпети,
пресъхват даже устните от жажда.
Когато и страхът, обзел сърцето ...
765
18
76
Когато казваш думи мълчаливи
мечтите под нозете ще се срутят,
небето се разтваря колебливо,
надеждите ще се смутят от скука.
Когато ти с мълчание говориш ...
мечтите под нозете ще се срутят,
небето се разтваря колебливо,
надеждите ще се смутят от скука.
Когато ти с мълчание говориш ...
221
12
23
Аз търсих талисмана свой с години,
проучвах знаци, символи и форми –
предмети малки в пръстите застинали,
потънали в магическите формули.
Видях лица на хора непознати, ...
проучвах знаци, символи и форми –
предмети малки в пръстите застинали,
потънали в магическите формули.
Видях лица на хора непознати, ...
185
12
29
Изпращаме в небето – полудели,
последните забързани ята!
Надвиснали са облаците бели,
пристига в златна дреха есента!
Приканваме с боички да нашари ...
последните забързани ята!
Надвиснали са облаците бели,
пристига в златна дреха есента!
Приканваме с боички да нашари ...
516
19
35
Научихме за място живописно -
природен резерват със скъп хотел.
Веднага да го посетим поискахме,
да го открием дадохме си цел.
Попаднахме в незнайно, кротко селище, ...
природен резерват със скъп хотел.
Веднага да го посетим поискахме,
да го открием дадохме си цел.
Попаднахме в незнайно, кротко селище, ...
246
7
27
Самотата тежи, самотата боли до полуда.
Омотан от лъжи, моя дух, изтъкан от заблуди,
плаче тихичко с жал. Безнадеждност плътта ми раздира.
Сеизмичен провал, сякаш рано животът умира.
Няма хора в града. Само кученце жалостно вие. ...
Омотан от лъжи, моя дух, изтъкан от заблуди,
плаче тихичко с жал. Безнадеждност плътта ми раздира.
Сеизмичен провал, сякаш рано животът умира.
Няма хора в града. Само кученце жалостно вие. ...
272
14
30
Любовта дълго търпи и е милостива...
Коринтяни 13:4-8
Докосната от хиляди страдания,
при мене кротко влезе Любовта.
Дойде, но без въпроси да задава - ...
Коринтяни 13:4-8
Докосната от хиляди страдания,
при мене кротко влезе Любовта.
Дойде, но без въпроси да задава - ...
213
15
28
Неполучено писмо във забравен джоб открих -
като някакви пари, променили лични стойности.
Като някаква следа, преживян, забравен стих.
И почувствах се така - като вятър неспокойна.
Неполучено писмо. Няма име. Ни адрес. ...
като някакви пари, променили лични стойности.
Като някаква следа, преживян, забравен стих.
И почувствах се така - като вятър неспокойна.
Неполучено писмо. Няма име. Ни адрес. ...
334
10
26
Днес е трудно. Не петък, а събота
и фаталност, облечена в страх,
да изгризва съдбата, беззъбата,
да нарежда поличби за грях.
Черна котка пищи зад завесата. ...
и фаталност, облечена в страх,
да изгризва съдбата, беззъбата,
да нарежда поличби за грях.
Черна котка пищи зад завесата. ...
286
10
32
Отброява бавно часовете
в стаята ми стенният часовник.
Плъзват се минутите заети,
чезнат безвъзвратно с вик на сова.
Нощ нахлува в тихата ми стая, ...
в стаята ми стенният часовник.
Плъзват се минутите заети,
чезнат безвъзвратно с вик на сова.
Нощ нахлува в тихата ми стая, ...
333
11
24
Гласът на нощ далечен заехтя
и с тъмната си същност се надигна.
А слънцето се спусна от върха -
до хоризонта бляскаво достигна.
А залезът не се подвоуми - ...
и с тъмната си същност се надигна.
А слънцето се спусна от върха -
до хоризонта бляскаво достигна.
А залезът не се подвоуми - ...
269
15
34
Уморих се. Чувствам се студена
от лъжи и хорско лицемерие.
А душата сякаш осквернена е,
че изгубих в хората доверие.
Стихове за хората написах – ...
от лъжи и хорско лицемерие.
А душата сякаш осквернена е,
че изгубих в хората доверие.
Стихове за хората написах – ...
558
18
53
Денят дойде в притихналия плаж,
превърнал раковини в ситен пясък,
и чакаше очите ни да кажат
последно сбогом - като птичи крясък.
Но не посмяхме пак да се погледнем. ...
превърнал раковини в ситен пясък,
и чакаше очите ни да кажат
последно сбогом - като птичи крясък.
Но не посмяхме пак да се погледнем. ...
264
9
11
