Безсмъртие
... на В. Левски,
първият Българин осъден на безсмъртие.
Ти няма никога
да остарееш.
Останал си на времето в прибоя.
Със скок на лъв
и с дръзката идея,
че свободата
е човешка воля.
И трябва много силно
да я искаш.
Да вярваш в нея,
както вярваш в Бога.
Бесило ли?
Бесилото е нищо,
когато ти самият
си залога.
Героите
така са прокълнати.
Да не стареят.
Да умират млади.
Те първи
отвоюват свободата
и... - ”Смертию, смерть поправ...”
им е награда.
© Александър Калчев Все права защищены
Интересно е, че този силен стих никой досега не го е сложил в “Любими”. Левски е страшен, не любим. Любими са сълзливите мелодрами, и “прозренията” на битови поети и поетеси със желания за самоизява. А стихове като горния се пишат с душа. Тя се среща рядко, и да я имаш е радост, но и боли.