20 июл. 2011 г., 17:29

Безсмъртие

1.3K 1 15

Безсмъртие

... на В. Левски,

    първият Българин осъден на безсмъртие.

 

Ти няма никога

да остарееш.

Останал си на времето в прибоя.

Със скок на лъв

и с дръзката идея,

че свободата

е човешка воля.

 

И трябва много силно

да я искаш.

Да вярваш в нея,

както вярваш в Бога.

Бесило ли?

Бесилото е нищо,

когато ти самият

си залога.

 

Героите

така са прокълнати.

Да не стареят.

Да умират млади.

Те първи

отвоюват свободата

и... - ”Смертию, смерть поправ...”

им е награда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Калчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страшно е да се докоснеш до силата на Левски, че и да напишеш нещо за него с душата си. Както го е направил Александър. На Тошковците им остава само дребната злоба, но тя ще премине и никой няма да помни за нея.

    Интересно е, че този силен стих никой досега не го е сложил в “Любими”. Левски е страшен, не любим. Любими са сълзливите мелодрами, и “прозренията” на битови поети и поетеси със желания за самоизява. А стихове като горния се пишат с душа. Тя се среща рядко, и да я имаш е радост, но и боли.
  • Силно е.
  • И аз го усетих сьс сьрцето!Мойте благодарности, нямат крайности,за големият подарьк специално за мен, надписаните стихосбирки, които получих от Петето.На един дьх ги минах.Нали знае6 че обожавам творчеството ти.Жалко че все о6те не сме се сре6тали на живо, а сме толкова близо,но...да се надяваме за бьде6тето.То е пред нас,нали!
  • !!!
  • Поклон пред Апостола и перото Ви!...

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...