20 jul 2011, 17:29

Безсмъртие

  Poesía » Civil
1.3K 1 15

Безсмъртие

... на В. Левски,

    първият Българин осъден на безсмъртие.

 

Ти няма никога

да остарееш.

Останал си на времето в прибоя.

Със скок на лъв

и с дръзката идея,

че свободата

е човешка воля.

 

И трябва много силно

да я искаш.

Да вярваш в нея,

както вярваш в Бога.

Бесило ли?

Бесилото е нищо,

когато ти самият

си залога.

 

Героите

така са прокълнати.

Да не стареят.

Да умират млади.

Те първи

отвоюват свободата

и... - ”Смертию, смерть поправ...”

им е награда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страшно е да се докоснеш до силата на Левски, че и да напишеш нещо за него с душата си. Както го е направил Александър. На Тошковците им остава само дребната злоба, но тя ще премине и никой няма да помни за нея.

    Интересно е, че този силен стих никой досега не го е сложил в “Любими”. Левски е страшен, не любим. Любими са сълзливите мелодрами, и “прозренията” на битови поети и поетеси със желания за самоизява. А стихове като горния се пишат с душа. Тя се среща рядко, и да я имаш е радост, но и боли.
  • Силно е.
  • И аз го усетих сьс сьрцето!Мойте благодарности, нямат крайности,за големият подарьк специално за мен, надписаните стихосбирки, които получих от Петето.На един дьх ги минах.Нали знае6 че обожавам творчеството ти.Жалко че все о6те не сме се сре6тали на живо, а сме толкова близо,но...да се надяваме за бьде6тето.То е пред нас,нали!
  • !!!
  • Поклон пред Апостола и перото Ви!...

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...