3 апр. 2010 г., 20:58

Безсрамно щастлива

1.1K 0 0

Безсрамно щастлива

Яростна, неукротима, грешна
кръвта във вените кипи
щом моя поглед с твоя страстно срещна
главата ми замайва се, започва да бучи.

Сриват се измислени задръжки
и, макар срамуваща се после от това,
аз впивам устни във гърдите мъжки
и размиват ми се звук и цвят, и светлина.

С танца вихрен на езиците ни жадни
казваме си повече неща,
нашите души, за обич гладни,
не се нуждаят вече от слова.

Потни, диви, полудели,
горят ръцете ти, парят моята снага,

двама с теб, едно във друго вплели,

сме тяло, разум и душа.

После, бездиханна, в гърдите ти скрита
искам да остана вечно така -
само с твоите ръце покрита,
безсрамно щастлива млада жена.

 

(16.02.2010)
(Защото „ние”  е много повече от „аз”  и „ти”)

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никоя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...