3.04.2010 г., 20:58

Безсрамно щастлива

1.1K 0 0

Безсрамно щастлива

Яростна, неукротима, грешна
кръвта във вените кипи
щом моя поглед с твоя страстно срещна
главата ми замайва се, започва да бучи.

Сриват се измислени задръжки
и, макар срамуваща се после от това,
аз впивам устни във гърдите мъжки
и размиват ми се звук и цвят, и светлина.

С танца вихрен на езиците ни жадни
казваме си повече неща,
нашите души, за обич гладни,
не се нуждаят вече от слова.

Потни, диви, полудели,
горят ръцете ти, парят моята снага,

двама с теб, едно във друго вплели,

сме тяло, разум и душа.

После, бездиханна, в гърдите ти скрита
искам да остана вечно така -
само с твоите ръце покрита,
безсрамно щастлива млада жена.

 

(16.02.2010)
(Защото „ние”  е много повече от „аз”  и „ти”)

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никоя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...