Поробен в свойте грехове, 
страданията гълтам с шепи. 
И ако някоя, някога дойде, 
дали все още в хола шета?

Катеря като шерп живота. 
Все някой придружавам. 
Откраднах някак оборота 
и днес ли още продължавам?

Не мога без очи да гледам, 
но аз - безочливият смисъл, 
няма как любов да вземам, 
когато в друго съм орисан.

И днес се чудя как добутах 
до тези скръбни времена. 
Дали из вярата се лутах, 
между живота и смъртта?

Как искам да те надживея, 
съкровена тайна и мечта 
за безсмъртие след нея, 
когато пак ще долетя.

И песен някъде ще почне 
с ритмичен весел тон, 
и ще продължи безсрочно 
към звездите бардовски купон.